Категории: Събеседник
Проф. Иван Куцаров:

Езикознанието не зависи от политиката, затова и е ядрото на филологията

24.09.2015 г. 11:55
, видяна: 1820
Проф. Иван Куцаров
Снимка: ПУ "Паисий Хилендарски"

Проф. Иван Куцаров е роден през 1942 г. в Бургас. Завършил е славянска филология с чешки език в СУ „Св. Климент Охридски”. Година и половина е бил учител в Руската гимназия в Бургас, след това става преподавател в Полувисшия учителски институт в същия град. По-късно печели аспирантура в Софийския университет. Започва работа като преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски” през 1974 г. Става професор през 1995 г., а от 2003 до 2011 е ректор на университета. Преподавал е и в Софийския университет и е един от основателите на Бургаския свободен университет.

- Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите Ви страни?

- Частта на учения у мен е ставала все по-голяма с годините. Когато съм бил  по-млад, вероятно не съм бил толкова изграден учен, а и едва ли тогава науката е заемала толкова голямо място в живота ми. Но с течение на годините процентът на учения в мен нарастваше и в момента съм основно това – за наука мисля, с наука се занимавам и в момента подготвям за печат петнадесетата си книга. Тя е посветена на историята на славянската филология – едно изследване на световните конгреси по славистика, каквото не е правено досега в нито една страна. Всъщност  е нормално точно сега да съм завършен учен, защото хуманитаристиката е наука на натрупванията. В природните науки не е така. За математиците примерно казват, че правят големите си открития на млади години. При филолозите не е така. Ние трупаме и трупаме и не е случайно, че най-големите учени са дълголетници. Балан и Михаил Арнаудов например са живели по 100 години.

Вероятно малко хора знаят, че много исках да стана актьор, може би защото не ми даваха да се занимавам с театър. Баща ми ме отряза категорично, макар че имаше познати във ВИТИЗ – по онова време Бургас беще много театрален град. От него са тръгнали и Георги Калоянчев, и Апостол Карамитев.

- Как бихте искали да Ви възприемат хората и всъщност интересувате ли се от мнението на другите?

- Бих искал хората да ме възприемат добре. Ще излъжа, ако кажа, че мнението на другите не ме интересува. Общо взето, съм се старал да правя добро впечатление на хората, които обучавам, и на тези, с които работя. Не в ущърб на моята личност, разбира се, и без големи компромиси, но съм имал желание мнението за мен да е добро. Ако съм бил строг преподавател, то е заради принципното ми схващане, че за разлика от средното училище, където се учи всичко, в университета идват хора, които са си избрали пътя. Студентът вече е тесен специалист и един филолог не учи физика и химия, значи, трябва  да има отношение към изучаваните науки и компромисите, ако не знае на изпит, са неуместни.

- Как решихте да поемете по пътя на  академичното поприще?

- Проверявал съм и знам, че аз съм от малкото хора, избрали да станат филолози, защото обичат граматиката. Даже съм си мислил, че ако трябва да стана учител, ще предпочитам да преподавам в основното училище, защото там се учи граматика. Стигал съм дори до там да правя планове да предложа на другия учител българист той да вземе всички часове по литература и за мен да останат само уроците по български език. Затова и когато реших да стана университетски преподавател, бяха категоричен, че ще се занимавам само с граматика.

- Кои са вашите учители в науката?

- Много са, но като възпитаник на славянската филология в Софийския университет поставям на първо място проф. Иван Леков, когото считам за най-добрия български славист, и проф. Светомир Иванчев, който беше пряк ръководител на дипломната ми работа. Проф. Иванчев беше един много отворен към другите човек и издирваше кадри като мен, за да им подаде ръка. После и аз правех така и съм подговил много по-млади от мен учени. Не на последно място трябва да спомена, че проф. Иванчев е автор на най-добрия превод на „Швейк” в света – най-адекватият превод на тази книга е на български език и принадлежи на него. Учил съм се и от проф. Любомир Андрейчин и от проф. Стоян Стоянов – имаше много силна школа университетски преподаватели.

- Добър избор ли е човек да се посвети на науката и образованието?

- Изключително добър. Като се връщам сега назад в живота си, не мога да си представя по-добър избор. Едно време не съм знаел, че е така, но сега съм повече от доволен от избора си, включително и от твърдото си желание да се насоча към граматиката. Литературата я вее политически вятър – преди имаше социалистически реализъм, сега няма, нещата се променят непрекъснато, но просто тази наука е такава. А езикознанието не зависи от политиката, затова и  винаги се е смятало за ядрото на филологията, даже в някои терминологични речници филологията се обяснява се именно чрез него. А научната кариера е нещо, което осмисля живота. Ето, аз вече съм на 73 и продължавам да работя. - Мислите ли, че фразата „Сега не е време за наука” е клише, или всъщност въпреки всички финансови проблеми в държавата у нас се правят изследвания на световно ниво?

- Защо пък да не е време за наука? Кой ми пречи да работя?  За нашата наука много пари не са нужни, сядаш и мислиш.

- Университетите ли са мястото, в което трябва  да се прави наука, или институтите към БАН и съществува ли ефектът „Лявата ръка не знае какво прави дясната” при това извършване на научни дейности на различни места?

- Наука може да се прави и на двете места, макар че не навсякъде по света има академии като БАН. Водещи у нас обаче са университетите, въпреки че в нашата сфера и Институтът за български език, и тези по литература и фолклор са стабилни институти, в които са работили и работят добри учени. Но все пак мисля, че основната роля е на университетите – преди основно на Софийския, но в последните 30-40 години и на другите, включително и  на Пловдивския. Това е най-естественото и логичното, защото една част от работещите в научните институти също преподават в университетите. Е, в БАН има и хора, които нищо не вършат цял живот, а това в университета не е възможно. Най-малкото трябва да си водиш часовете и винаги да си във форма пред студентите.

- Кое е най-интересното пред Вашата наука, погледната с хоризонта на 21 век?

- Като всяка наука и езикознанието се развива, лошото е, че глобализацията не е добра среда за хуманистаристиката като цяло. Хуманитаристиката не е наука, с която се прави бизнес, а светът в момента е възприел принципа, че всичко е бизнес. А преди не беше така – в моето семейство няма нито един член на БКП  и винаги съм бил, общо взето, от втора категория, но не мога да не призная, че тогава хуманитаристиката се развиваше добре. Дори съм писал студия, че годините на Желязната  завеса са златното полустолетие на световната славистика.

- А как окуражавате младите – студентите и начинаещите в науката?

- Интересът към хуманитаристиката спадна, особено в последните години, и така е в целия свят. Но се мъчим да окуражаваме младите и дори си мисля, че ако трябва да се направи социална държава, без да е комунистическа или социалистическа, две сфери не трябва да са бизнес. И това са образованието и здравеопазването.  Защото сега у нас се направиха десетки университети, за да се печелят пари. И резултатът е, че качеството на образованието пада катастрофално. Едно време нямаше неграмотни циганчета, а сега 30% от децата не могат да пишат.

- Как си почивате и как се забавлявате?

- Като млад се забавлявах много повече, пеех добре, свирех, обичах да пътувам, от много отдавна съм професионален шофьор и дори така си изкарах военнатаслужба. Сега съм по-умерен, но някои слабости си останаха – аз съм запалянко и обичам спортните състезания.

- Обичате ли да пътувате и имате ли свое място някъде по света?

- Любимо място ми е Прага. Може би защото съм завършил чешка филология, имам слабост към този град, но той е много красив. Прага и Париж  са най-впечатляващите градове, но на мен Прага ми харесва повече – град със страхотна атмосфера и уникални бирарии.

- Има ли нещо, за което досега не сте намерили време в живота си, а то Ви привлича?

- Трудно ми е да кажа, защото аз никога не съм бил мечтател, бил съм реалист. Винаги съм искал нещо, но най-близкото. И като го постигна, посягам към следващото. Не нереални мечти не съм имал – не съм искал да стана например космонавт или генерал. Затова и нямам угризения, че нещо съм пропуснал в живота.

 
 
 

 
Гласували: 8
В чужбина
37,50% (3)
На родното Черноморие
25,00% (2)
На планина в България
37,50% (3)
Няма да ходя на почивка
0,00% (0)