- Мони, как се "срещнахте" с цигулката?
- Възпитаник съм на музикалното училище "Добрин Петков" в Пловдив, но започнах уроци по солфеж и цигулка още в предучилищна възраст. От десети до дванадесети клас учих в Idyllwild Arts Academy в Калифорния (едно от трите средни училища пансиони в Щатите). После продължих в Eastman School of Music в Ню Йорк (Bachelors of Music, Performer's Certificate), Yale University (Masters of Music, Artist Diploma), University of Southern California (Graduate Certificate, Doctoral of Musical Arts).
В момента довършвам докторската си степен. Живея в Калифорния, преподавам тук, но пътувам по два пъти в месеца за изпълнения като концертмайстор и солист. Често пътувам с преподавателката си Мидори. Свирим по концерти, организираме образователни програми за млади музиканти, правим презентации.
- Значи сте известен музикант в САЩ... Трудно ли се постига такова ниво?
- Едва ли може да се каже, че съм известен. За мен винаги е било важно да съм подготвен физически и емоционално за всички проекти, по които работя - от продукциите в музикалното училище в Пловдив до изпълненията по американската телевизия. Това според мен е най-важната стъпка към успеха, в която и да е област. Научих го още като дете, в семейството си и от учителките си по цигулка.
- Какво Ви вдъхнови да заживеете в света на музиката?
- Като при повечето музиканти, всичко тръгна от родителите ми. Бях само на пет години - възраст, на която човек едва ли може да има някаква мотивация, така че идеята да започна да свиря беше тяхна. Няколко години след това вече трябваше сам да реша дали да продължа по този път. И аз направих своя избор.
- Кои са любимите ви композитори и изпълнители?
- Нямам любими, но определени стилове на композиция и интерпретация ми допадат повече от други. Харесва ми откровеното свирене, което докосва душата.
Ако говорим за епоха - харесвам много творби, от ранния барок до съвременни композиции. Съкровища има навсякъде и не бих искал да се ограничавам като музикант, избягвайки даден стил.
Прекланям се също така пред вокални и инструментални майстори в областта на фолклорната традиция. От Индонезия до Перу естетиката е различна, но майсторството и трудът на тези музиканти не се различават от класическите.
- Какво е на дневен ред в работата Ви в момента?
- Подготвям се за няколко рецитали и концерти с камерна музика. Скоро ще правя презентация върху връзката между балканската фолклорна музика и българската класика. Освен популярни български цигулкови творби ще свиря и няколко традиционни транскрипции.
- Изявите Ви са доста разнопосочни. Кое свое амплоа цените най-много?
- Може би изявата си като учител. Чувствам се най-полезен, помагайки на други цигулари да достигнат желаното ниво на изразяване и умения.
- Какво Ви предстои през тази година?
- Разширявам преподавателската и изпълнителската си дейност. След като получа докторската си диплома, бих искал да имам пълен клас в консерватория или университет. Така ще мога да пътувам за концерти и майсторски класове.
- А в личен план?
- Бих искал да утвърдя у себе си качества, които ще са важни за окончателния ми преход от студент към преподавател. Ще намеря време да опозная нови стилове в цигулковата музика, както и да попълня репертоара си с произведения, които не съм изпълнявал досега.
