Националният състезател по свободна борба Иван Деливерски е роден на 29 юли 1985 г. В 7-и клас е приет в Спортното училище в Пловдив. Негов първи треньор е Доньо Чолаков. Оттогава се състезава за "Локомотив" (Пловдив).
Като елитен борец участва в германската Бундеслига с тима "Кьолербах". Иван Деливерски е 3-ти в света за студенти до 24 г. от шампионата в Торино (Италия) през 2009 г., многократен шампион на България, печелил е сребро и три пъти е бил бронзов медалист в турнира "Дан Колов".
Участва редовно и на народни борби из цялата страна, в които дузина пъти е печелил отличието в абсолютната категория - расов коч, или т.нар. "баш". Завършил е специалност "Национална сигурност" в Габровския университет.
- Поздравления за второто място в Бундеслигата!
- Благодаря! С "Кьолербах" останахме втори тази година, малко не ни стигна да вземем отборната титла на Германия. Там няма индивидуални отличия, класирането е екипно. На 26 януари беше финалът. Аз съм контузен в момента, но германците ме бяха поканили специално да присъствам, за да подкрепя момчетата.
- Как получи контузията на коляното?
- На базовия лагер в Белмекен през декември. Не можах да усетя как стана. Претърпях операция на менискуса. Вече съм добре, започнах постепенно да навлизам в тренировъчния процес. Няма да рискувам обаче и ще пропусна турнира "Дан Колов" (15-17 февруари) в Пловдив и Световната купа (19-22 февруари) в Иран. Но се надявам за Европейското първенство от 19 до 24 март в Грузия да съм готов.
Преминах в по-горната категория - до 85 кг, иначе се състезавах до 74 кг. През 2012-а и на двете републикански първенства участвах в новата за мен категория и станах шампион.
- Кои са конкурентите ти при по-тежките?
- По принцип Михаил Ганев се бореше до 85 кг. Но и той отиде в по-високата категория. Не знам дали ще реши да сваля килограмите. Мисля тази категория да си я взема!
- В народните борби редовно печелиш срещу двойно по-тежки от теб съперници. Как се надвиват такива опоненти?
- Основно с тактика. Но предимно функционалната издръжливост ми е помагала с такива трудни съперници - първо да ги изморя и след това да ги надвия или с туш, или по точки. Успявал съм да им приложа и високи хвърляния. Регламентът на народните борби е 10 минути борба за чист туш, а ако никой не успее да го постигне, се дават продължения за игра по точки.
- Откога се бориш в Германия?
- В Бундеслигата съм от 2006 г. Тогава с настоящия ми отбор "Кьолербах" станахме шампиони. След това се преместих в "Бурхаузен", ръководството беше наистина доволно от мен и останах 4 г. Миналата година се борих в "Нендинген". И сега пак съм в "Кьолербах". В отбора сме заедно с именития Димитър Кумчев от Асеновград и Любен Илиев.
Борим се с правата на Българската федерация по борба, която ни дава разрешително за състезаване в Германия.
-Това като гурбет ли го възприемаш?
- Ами това е възможност за съревноваване с елитни борци от различни страни. Обиграва се човек. Срещите са всяка седмица. Тоест изправяш се всеки път срещу различен противник от европейския и световен елит. Там има много добри състезатели - от Русия, Турция, Полша, както и повечето наши топборци.
- Как ще коментираш намерението на Българската федерация по борба да ограничи участието на българи в Бундеслигата?
- Основанията са, че докато тук тече базова подготовка, в Германия е състезателният цикъл. Това разминаване влияе на спортната форма на отделния състезател в момента. Сега ще изкажа лично мнение, но смятам, че съотборниците и колегите ми не мислят по-различно - ако Българската федерация по борба може да осигури една прилична и достойна заплата, никой от нас няма да ходи в Бундеслигата. А сега всички ние имаме семейства, почти няма човек от нас без дете. Ако не е шампионатът в Германия, не можем да се оправим.
- Ти като елитен борец колко получаваш?
- Различно е, зависи от успехите през годината. През 2012-а от Българската федерация по борба взимах по 400 лв. Спонсори са ми мои приятели, които имат бизнес, те ми осигуряват витамините. Искат да се развивам и се радват на моите успехи.
- След прекратяване на състезателна дейност с какво възнамеряваш да се занимаваш?
- Надявам се да се боря успешно и спирането на кариерата ми да бъде след Олимпиадата през 2016-а в Рио де Жанейро. Отсега съм подхванал бизнес и вероятно с това ще се занимавам.
- А не смяташ ли да практикуваш висшето си образование по специалността "Национална сигурност"?
- Честно казано, не ми се иска да съм на държавна работа.
- Как възприемаш състезанията по ММА (смесени бойни изкуства - б.а.) и би ли участвал в свободен двубой?
- Имаше един момент, когато почти бях решил да се впусна в такава авантюра. Единствено за адреналина, за тръпката. Много мои приятели ме агитират да участвам. Но реших, че докато съм професионален борец, не е редно да се пускам на битки по правилата на ММА. Не е добре да го казвам, защото ще прозвучи грубо, но всички нереализирали се състезатели от борбата и бойните спортове отиват в ММА. Не отричам този спорт, напротив. Той е много зрелищен. А и в него, малко или много, се дават някакви пари. Травмите обаче са доста по-сериозни.
- Със съпругата ти имате прекрасна дъщеричка.
- Да, на 4 годинки е. Жена ми е прекрасен човек - грижи се за детето, докато съм по лагери, състезания, в чужбина. Тя е бивша спортистка, добра биатлонистка, но травма я извади от активна дейност. Дали детето ще поеме по нашия път, нека то самичко да си избере.
- Не искам да те връщам към трагичния за теб момент преди 2 години, когато загуби баща си, но това е един достоен за уважение пример за силата на духа. Как успя да преодолееш мъката и да продължиш с победите на тепиха?
- Беше много тежък момент. Но борческата ми закалка е от моя баща. Той ми е дал старт и в спорта, и в живота като цяло. От детската ми възраст е мислил за мен като за борец, за успял борец. Помня като ден днешен - татко беше на гурбет и негов приятел, който сега е и мой приятел, ме заведе и записа в Спортното училище в Пловдив. 15 дни след инцидента с баща ми (бившият борец Богдан Деливерски на 57 г. се самоуби в дома си в Старосел през декември 2011 г. - б.а.) имаше шампионат на България. Бях ужасно разстроен. Но се мобилизирах и спечелих. Човек трябва да е борец не само на тепиха, но и в живота. И до днес никой не знае защо татко така е решил. Аз съм длъжен да уважа неговия избор.
- Преди години думата "борец" бе синоним на криминален тип. Това постепенно избледня като нагласа, но как се опитвате да повишавате имиджа на своя спорт?
- Наистина, като се каже "борец", и асоциациите са с неинтелигентен, неморален човек, едва ли не с престъпник. Това не е така. За да си добър борец, се изисква цял комплекс от разностранни качества - пъргав ум, тънък психологически усет, дисциплинираност, воля за победа, спортсменство. Борбата е олицетворение на живота, тъй както и животът по същността си е ежедневна борба. Нашият спорт е най-мъжкият. Нека момчетата и момичетата идват в залите, там се възпитават не само бъдещи шампиони, но и достойни хора.
- А какво е мнението ти за женската борба?
- Изисква се мъжки характер, воля. Имаме големи състезателки по борба у нас.
