Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.
Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.
От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.
За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.
- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?
- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.
Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.
- В България какъв е статутът на соколарството?
- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
Всеки път, когато аз съм с хищна птица, ми прави впечатление как реагира обществеността и обикновените хора - много топло, отнасят се с изключителен интерес.
- Това не е ли парадокс - всеки иска да се снима с хищна птица, а всъщност вие сте едва ли не забранени?
- Много точно го формулирахте. Наистина това е парадокс. На нас никой не може да ни забрани да притежаваме законно хищна птица, защото който направи това, трябва да се обяви против европейското законодателство, дори световното. Но на нас ни се забранява ловът с хищни птици. Тоест аз мога да притежавам законно птица, мога да я тренирам, но не мога да ловувам с нея.
- Откъде се купуват хищни птици?
- Само от развъдници. Ние вече размножаваме хищни птици от няколко години. Обучаваме хора, лично аз водя такива курсове.Те са в 3 етапа - първоначален, опознавателен и за напреднали.
- Колко струва една хищна птица?
- Минимумът е 500 евро, но няма максимален предел за цената, тя може да достигне и до 1 милион и повече. Зависи за какво ще ни трябва птицата, какъв е полът й, видът, подвидът, цветът й. Затова звучи смущаващо цена от 1 млн. евро. Всички хищни птици над 5-10 хил. евро са уникални - в света има 2-3 или максимум десетина.
- Арабските шейхове ли са най-големите им ценители?
- В Близкия Изток смятат, че истински бедуин, тоест благородник, е този, който има поне един сокол. Арабските страни и като цяло хората в Азия държат на традициите си. Точно това е тъжното, че ние българите като един от народите - първоизточници на соколарството, сами вървим против ценностите си. Още Аристотел през IV век пр.н.е. пише, че по поречието на река Марица тракийците ловуват с хищни птици.Едва в III-IV век от н.е. тази практика навлиза в Европа. Тоест това е официалното за нас, което се знае 400 г. преди Христа. Без значение кой от произходите на нас, българите, ще вземем - дали отдолу, от Бухара, или от азиатските степи - ние това сме го носели в бита си! При завладяването на България турците заварват тук трайни соколарски традиции. Не е случайно, че 98% от соколарския обоз, тоест султанските соколари и тези, които са предавали соколи на Високата порта, са били българи или помохамеданчени наши сънародници. Само няколко процента са били турци. Това показва какви традиции сме имали. Такива българи, соколари по призвание, са помагали да се опрости данъкът на цели села. При предаване на един сокол падало задължението за безмъзвездно прдоставяне на 100 глави овце, свине. От будни соколари тръгват революционните движения, защото те са имали средствата да ги финансират. Тоест на нас, соколарите, в момента ни се обръща гръб само защото някой е против. Факт е, че в момента екологията е политика. Но във всичко трябва да има мярка.
В Българската соколарска асоциация притежаваме един златен часовник, подарък от покойния президент на Туркменистан - Сапармурад Ниязов, известен като Туркменбаши. Този човек оцени това, което ние правим, а тук, на местно ниво, ни спъват.
11 държави, някои от които са създадени едва преди няколко века, посочиха соколарството като част от своята история и традиции, част от националното си наследство. Кандидатурата им със соколарството като нематериално културно наследство в ЮНЕСКО бе приета. А на нас за пореден път ни се обърна гръб. Двете ми писма до Министерството на културата бяха препратени към Министерството на околната среда и водите. Какво общо има ЮНЕСКО с околната среда и водите?! Не спирам да се надявам, че следващото правителство ще застъпи тази идея, защото наистина говорим за нещо българско. Живеем на малка територия, но сме дали толкова много на света, че е срамно оттук, отвътре, да ни се противостои, да ни се пречи и даже да сме предследвани като престъпници.
Сега соколарството се практикува като легитимна дейност в Холандия, Австрия, Белгия, Германия, Франция, Ирландия, Испания, Дания, Великобритания, Швеция, Гърция, Италия, Португалия, Чехия, Полша, Унгария, Швейцария, Исландия, Словакия, Хърватия, Русия, Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Азербейджан, Киргизия, Грузия, Монголия, Китай, Япония, Индия, Пакистан, Индонезия, Ирак, Иран, Кувейт, Сирия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Либия, Тунис, Алжир, Мароко, Мавритания, ЮАР, Зимбабве, Мексико, Ел Салвадор, Бразилия, Канада, САЩ и др.
- В Дубай и в останалите арабски емирства има професия соколар, назначен към хотелите - задачата им е да вдигат птиците си в небето и така да разпъждат гълъбите, за да не цапат безупречно лъскавите фасади на небостъргачите. Използват ли се и другаде соколите така?
- Да. В арабските страни това е начин на живот. Но в цял свят, където се практикува лов с хищни птици, хората са разбрали ефективността му. Приложението на хищните птици не е само икономическо, то е и социално. С тях се опазват хотели, сгради с архитектурна значимост, исторически здания, постройки със стопанско значение. Например златните кубета на Кремъл се охраняват от един взвод соколари. Хищните им питомци прогонват останалите птици и така емблематичният дворец винаги блести. Така е по летищата в Лондон, Париж. Присъствието на обучена хищна птица на аеропорта спестява пари, защото от 30 до 60% се повишава успеваемостта на полетите и сигурността. Съхраняват се и човешки животи. А това е несъизмеримо, няма цена. В тези случаи има ли конфликт между природата и човека, няма друг успешен метод освен употребата на хищни птици.
В САЩ има един район, наречен Френския лагер, където се отглеждат лозя. Допреди няколко години собствениците им търпели сериозни загуби заради скорци. Били посъветвани да си наемат соколар. И те пробно решили да назначат такъв експерт. Когато дошъл моментът да се събере реколтата, се оказало, че добивът е увеличен с 500%. Без коментар! Човекът имаше между 4 и 7 сокола. След "пробния" период бе назначен за постоянно на работа.
- Скъпо заплатена ли е професията соколар?
- Тя е рядка. Успешните соколари са много малко. Ако навремето това е бил елитарен спорт, сега сме ограничавани от редица фактори. Първо, има прекалено много традиционни ловци с огнестрелно оръжие. Второ, все повече се усвояват териториите с популациите от дивеча - яребици, фазани и т.н. Тоест заради това да практикуваме лова с хищни птици, търпим много сериони лишения и изпитания. Бидейки малцинство, ние сме принудени да правим огромни усилия да оцеляваме. Затова до последно се надявам ловът с хищни птици най-накрая да бъде регламентиран. Това ще е полезно за всички.
- Ловът с хищни птици ли е по-безопасната алтернатива на авджилъка, с оглед на няколкото трагични инцидента напоследък с простреляни?
- Да. Познавам много хора, които са готови да оставят настрана оръжието, а някои вече го направиха. И се обърнаха към хищната птица. Тя ти дава толкова положителни емоции, без да ти отнема нищо. Ние, соколарите, сме просто наблюдатели на естествените процеси в природата. Дали птицата ще улови нещо, за нас не е важно. Същественото е да видим това, което тя прави в природата - преследва, гони, лети добре, укрепва.
Соколарите са първите хора в света, които възстановяват цяла популация - размножават в изкуствени условия и след това пускат в природата хищни птици.
- Верни ли са соколите?
- Хищната птица е опортюнист. Иска основно 3 неща: "Нахрани ме, тренирай ме или ме остави на мира!". Ние работим с инстинктите на тези животни. Не може да им се наложи абсолютно нищо. Те не са като кучето, на което може да му заповядаш да седне и то ще го изпълни. На хищната птица трябва да й докажеш, че си достоен партньор в лова. Опитаме ли се да й наложим нещо, тя ще отлети от нас. Това е уникалното!
- Излиза вярна приказката, че чак когато пуснеш сокол да лети свободно и той се върне, значи е твой.
- Да, така е. Това означава, че си свършил абсолютно както трябва работата си по обучението на хищната птица, което минава през 4 основни фази.
- Разкажете повече за двете птици, с които се представихте в Пловдив?
- Кафявата е т.нар. мишелов на Харис - няма нищо общо с нашите обикновени мишелови. Неговата родина е Средна Америка. Той е една от птиците, които се използват и от начинаещи, и от опитни соколари. Много леко се ловува с нея. Лесно се обучава. В Европа с него се ловуват фазани и подземни зайци. Виждал съм също да се справя със сиви зайци, каквито имаме и у нас, но борбата е много сериозна и птицата трябва да е изключително опитна.
Другата хищна птица е хибрид между северен сокол и сокол скитник. Той е ловец в пълния смисъл на думата. Неговото задължение е да ловува. Той всеки ден тренира точно с тази цел. Но не ловува в България.
- Скъпо ли е отглеждането на хищна птица?
- Всичко зависи от това какво правим с нея. Акцентирам, че това не е домашен любимец. Изискванията са немалко. Всъщност закупуването, сдобиването с птицата, е последното нещо. Преди това ние трябва да сме сигурни, че ще се занимаваме. Нужно е да закупим необходимата екипировка, да имаме достъп до терен, на който да тренираме, а когато се разреши ловът - и да ловуваме, тоест там трябва да има определен дивеч. Взимаме си птица според терена, който имаме, а не просто защото тя ни харесва. Преимуществото е да се живее в къща, но и за апартамент се прави едно съоръжение в стаята - специална стойка. И трябва да придобием и задължителните знания.
- Безопасно ли е отглеждането на хищна птица?
- Абсолютно. Не нападат. Ако човекът е слушал, когато са го обучавали, той ще се справи с всяка една хищна птица. Имах опасен случай с моята прима - една от птиците, с които съм се занимавал, тя в момента се размножава. Когато беше млада, при една тренировка я пуснах да лети, бяхме цяла компания соколари. Мръкваше се, тя се вдигна, но внезапно атакува някакво животно и изчезна от погледа ми. С телеметрия (устройство за дистанционно проследяване - б. а.) тръгнах да я търся. И сигналът ме поведе по жп линията. Заварих птицата да скубе един гълъб. Изведнъж стана странно светло около мен. В последния момент се обърнах и видях фаровете на влак - от тихите електрически мотриси. Скочих в тръните, като държах нависоко птицата, за да не се набоде тя.
Имах познат, който харесваше препарирани животни. Така и не можах да разбера страстта му. За мен много по-добре е да имаш жив екземпляр, да се занимаваш с него и да го виждаш в хиляди пози всеки ден, отколкото да съзерцаваш убито същество, независимо от красивата му поза.
Лудите, гълъбарите и соколарите сме тези, които гледат горе в небето. Соколарските семейства са уникални. Децата са от голяма помощ. Съпругите ни съпровождат винаги - на излети, извън страната, а като ни няма - те са наши достойни заместници. Нерядко жените соколарки са по-умели от колегите си мъже.
- Щом боравите с инстиктите, добри психолози ли сте?
- Соколарите са свикнали повече да наблюдават. Анализират всичко. Без значение от речевия запас, от нивото на риториката, често ние, соколарите, първи разпознаваме що за човек е отсрещният. Научаваш се на това неусетно, от практиката си с хищната птица. Тя не може да покаже какво й е. При нея няма силно изразени емоции. И ако например по унесеността на кучето можем да направим веднага диагностика на състоянието му, при сокола трябва единствено по погледа и по поведението да разбереш какво му е. Това ни прави малко по-сензитивни, шестото ни чувство е по-силно развито. Имал съм възможност да общувам с потомствени соколари извън България. Уникални хора!
- У нас колко соколари има?
- Практикуващите са не повече от 20. Докато интересуващите се са стотици.
- В Пловдив и областта има ли?
- Да, няколко.
- Как става членството в Българската соколарска асоциация?
- Не всеки човек може да стане част от нея. Трябва да го проверим какво представлява. И вече оттам нататък, ако преценим, че желанието му е голямо и има възможности да се занимава с хищни птици, е удоволствие и чест такъв човек да застане сред нас. Хората, които не са в асоциацията, по една или друга причина са дискредитирани. За нас е важно всеки да следва закона. Независимо че в момента е забранено ловуването с хищни птици, трябва да сме от страната на закона, каквото и ще да става. Това изискваме от последователите си и от онези, които споделят тази наша любов към хищните птици.
