Навремето Mr. Big изгряха с едно парче, което се казваше "To Be With You" и което така нашумя, че се чуваше по улиците по-често и от Фил-Колинсовия "Another Day in Paradise".
Та в клипа на тия симпатични младежи, избирани сякаш в конкурс за красота, а не като членове на супергрупа, когато броячът отброява минута и 51 секунди, един блондин прави акцент по касата на барабаните с ботуш. Да му се не види и басиста се оказа тоя пич! Вече беше достатъчно и добър, и известен, и с богата история като музикант. То не беше свирене в проекти с David Lee Roth, Steve Vai, Tony MacAlpine, Greg Howe, ами, както се казва, "и други".
Дааа, дааа за Billy Sheehan* става въпрос! Музикант, който свири на бас китарата си с похвати и техники, присъщи по-скоро за соло китара. Не случайно го наричат Eddie Van Halen-а на баса, заради ползваната и от него "double-fretting" техника за свирене с две ръце по грифа на китарата.
Та този стар рок динозавър, заедно с Mike Portnoy** и Richie Kotzen***, постави началото на нов музикален проект, наречен "The Winery Dogs".
Не се определят като супергрупа. Напротив, дразнят се много, ако ги наречете супергрупа. Не ги наричайте така, няма смисъл да ги дразните. Държат да се гледа на тях просто като на нова група, започнала на чисто, и не желаят да бъдат асоциирани с миналите им проекти и да капитализират тази си известност и успех. Сякаш е възможно това при пребогатата история на всеки един от тях като музикант.
Накратко историята на новия им проект е следната: Sheehan и Portnoy се събират около един проект с John Sykes (това момченце, освен че беше соло китара на WhiteSnake, написа почти цялата музика за един от най-успешните албуми на Ковърдейл - WhiteSnake 87), но проектът зацикля и започва да се развива бавно. Sykes е привърженик на постепенното и методологично развитие на нещата около проекта, докато Били и Майк искат всичко да се случва бързо и без разтакаване. В края на краищата решават да напуснат проекта и да си създадат собствено трио, защото им се свири заедно и не им се разделя. Държат да се знае, че не вземат нищо, създадено от съвместната им работа с John Sykes, a правят изцяло нов проект - група, трио, започвайки творчески на чисто и от нулата.
Трябва им китарист. Трябва да е добър. Много добър. Ама трябва и да е певец. И тогава приятелят на Portnoy - Eddie Trunk, им подсказва за Richie Kotzen. Естествен и логичен избор, когато ти трябва добър китарист, който може да пее добре, а ако се окаже, че е и добър автор на песни... БУМ!
Billy Sheehan се пляска по челото, защото е работил с Kotzen и в Mr. Big, и в други проекти, а не се е сетил той за него. Изборът е бил очевиден изначално, но както се казва, от дърветата не са могли да видят гората. Richie се съгласява да участва в проекта и групата е факт.
Идва проблемът с името... Проблемът е голям, както те казват, по-лесно се оказало да напишат и изсвирят страхотни парчета, отколкото да си измислят име на бандата. Името предлага Kotzen - "The Winery Dogs". Така в миналото са наричали кучетата, използвани да пазят лозето от диви животни. Харесва им. И на тримата. Виждат и някаква алюзия в него, породена от факта, че искат да бъдат възприемани като "старата школа" в музиката, тези, които предпочитат да опазят и съхранят стария начин на правене на музика - с ползване на истински инструменти, чрез интерпретации по време на живо свирене и без използване на програмиране и семпли, които дефакто са лошите неща, срещу които кучетата лаят и от които ще пазят музикалното лозе.
Всъщност те точно така и създават песните от първия албум на групата. 12 от общо 14-те песни са създадени в колаборация от свиренето на живо на тримата в студиото на Kotzen. Понякога е достатъчна проста смяна на няколко акорда, откъдето изскача идея, на която после се връщат, доразвиват и записват. Richie, когато остане сам, нахвърля някои текстове и мелодии върху записаното и го пуска на другите двама, ако им хареса, го довършват и се ражда песен.
Албумът им трябва да излезе след броени дни – на 23 юли.
В YouTube може да се видят и чуят доста от парчетата на бъдещия им албум, които не оставят грам съмнение, че имаме здрава, разтърсваща, мелодична и виртуозно изпълнена рок музика. Кеф ти барабани, които блъскат така, сякаш нечий живот зависи от това, кеф ти бас - луд бас, а знаем, че басът е важен („Басът е най-важният инструмент, не че аз свиря на него“ – казваше Павката Попандов в „Оркестър без име“)... И китарата - слушаш Kotzen, а получаваш и Greg Howe, и Guthrie Govan под килима.
И това не е всичко, защото момчето с китарата пее и пее, и пее, как пее само... и това, че си признава, че Пол Роджърс е певецът, от когото се е учил, личи. Както и въобще личи, че се е учил от най-добрите, за които не си признава, но в парчето Criminal има много пеене в стил късен 70-тарски Дийп Пърпъл и ранен-до-към-среден 80-тарски WhiteSnake.
Какво да кажем освен "Браво"!
Ами казваме го: БРАВО!
Стари кучета такива, направихте ми месеца!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Billy Sheehan - баскитарист - известен, много известен, бас китарата му е чудовище, от което излизат два отделни кабела, няма такова животно, всъщност никой не е посмял да и каже, че е бас китара, и тя се мисли за соло китара. Billy поддържа тая заблуда жива, като упорито свири на нея като на соло китара. Не е ясно дали и той пуши цигарки "Kent" и яде бонбонки "Тик-так" като митичните български басисти?!?
**Mike Portnoy - известен, много известен, съосновател и ексбарабанист на Dream Theater. Не бил чувал, че на барабани може да се свири и по-леко. Като заудря, и нищо друго не чуваме, а и не искаме да чуем.
***Richie Kotzen - китарист - известен, много известен, защо се налага въобще да обясняваме кой е и как е насъбрал 19! солови проекта зад гърба си и участия в групи като Mr. Big и Poison, съвместни проекти с Greg Howe, Sass Jordan, Stanley Clarke, Lenny White, Guthrie Govan и др., мн. др.
(Използвани източници: wikipedia, facebook, guitarworld и въобще падна четене и гледане, и слушане...)
