Срещатата с висшето изкуство винаги променя нещо в мен.
Музика, глас, картина, светлина, постановка, режисура, ефекти, съраунд озвучаване - поднесени с невероятно качество на много високо ниво, въздействат върху сетивата ми и след това аз вече не съм същият човек.
Всички знаем The Wall наизуст - нямам съмнение в това. Дори да не сме слушали албума от години, още като чуем първите акорди на песните, текстът изплува в съзнанието ни. Всички сме гледали филма.
Това, което направи Роджър Уотърс на 30 август на стадион "Васил Левски" в София, е много, много повече от всичко, което някога съм очаквала.
Около три часа живях в един свят на чудеса. Сто и петдесет метровата стена на сцената имаше не само символичен смисъл. Тя беше използвана по време на шоуто като огромен екран - част от фантастичната мултимедийна програма, на който се прожектираше изпълнението на великия музикант по невероятен начин на фона на видео и анимацията, съпровождащи съответните парчета.
Самата анимация включваше и познати картини от филма, но беше представена по нов, високотехнологичен начин, въздействаше с цвят, светлина и изразност и символи от "стената" на съвременния човек. По време на концерта "тухли" от стената мистериозно изчезваха и се появяваха, за да насочат погледа на зрителя към акцента на поредното изпълнение.
По информация от организаторите на стадиона сме присъствали около петдесет хиляди зрители. Всички ние чухме концерта, представен с невероятен звук. Музиката изпълваше цялото пространство. Специално поставените съраунд колони, като още едно изразно средство за въздействие върху сетивата, предаваха звуковите ефекти и ме караха да усещам, че съм в центъра на шоуто. Звук и картина изпълваха цялото пространство. И аз бях там, вътре - в звука и картината.
Роджър Уотърс не само направи едно невероятно шоу. Той прояви и своята отговорност на творец от световна величина. По време на изпълнението на Mother, веднага след фразата "Mother, should I trust the government?", на стената за няколко секунди се изписа надпис "ОСТАВКА". На фона на тричасовия концерт тези няколко секунди се равняват на едно примигване. Но с това големият творец показа, че не минава през България просто така - между другото. Той ни показа нашата "стена" - показа ни посока. Защото великите творци не само имат стопроцентовото право, но носят и отговорността да изразяват своите убеждения, да влияят и да формират ценностна система.
Моите надежди са този концерт да е променил в положитена посока не само мен, но и други да са получили подобно усещане.
