Познавам поне трима души, за които музиката на FSB отдавна се е превърнала в част от житейската им философия. Те винаги ще си останат мои приятели - нищо, че единият от тях е много далече, а с другите двама, макар че са наблизо, се срещаме вече само случайно...
Те са от онези странни птици, които не спират да опитват да полетят над бездната. Които имат сили да се издигнат високо - над завистта, обидите и дребните сплетни. И чиято религия е любовта.
Те вярват в приятелството без условия, в благородството и великодушието, в достойнството и алтруизма.
Те са моите хора от вчера, от изгубеното време, когато бяхме на 22. Моите приятели, с които заедно слушахме FSB и още не бяхме разбрали, че животът се случва единствено в мига, тук и сега. И че колкото и да искаме, нищо не може да бъде както преди.
Освен в музиката.
В един концерт, който за два часа ни върна в онова "тогава". Случи се - в магичното пространство на Античния театър в Пловдив, което на 5 септември FSB наситиха с невъобразима емоция.
Това "Вълче време" преобрази намръщените и унили физиономии от тъжната ни реалност в усмихнати пеещи лица. Един двучасов спектакъл от звук, светлина и огромна положителна енергия отвори скованите от битовизми души за стойностното изкуство. И изящната мраморна шепа на Амфитеатъра изригна в безкрайно скандиране за още и още музика...
Насред това пулсиращо от удоволствие множество с блаженство усетих близостта на толкова много непознати, но сродни умове и сърца, за които музиката на FSB се бе превърнала в част от житейската им философия. Хилядите различни хора край мен, озарени от вечната хармония на стилна музика и стойностен текст, ми върнаха вярата, че любовта е истинската ни същност. И възкресиха надеждата, че някога пак ще се срещнем с всички, които обичаме истински.
Няма значение дали ще е след десет години, или след няколко живота.
