"Граждани, много съкратихте мечтите си в последните години. Набръчкахте се от кредити, от банкери с равен тон в гласа, от малките букви по етикетите, от големите букви по рекламите. Станахте хора, които живеят час за час, минута за минута, секунда за секунда. И дотам. Ако не ви дадат по телевизията или ви няма в интернет, все едно не сте живели. Каква е тая суета, бе, граждани?!"
Един малък провинциален "крал" - кмет на родното си село, така и не може да се примири с духовната нищета, налегнала сънародниците му. Това е драмата на героя от "Речта на селския крал", второто премиерно представление на 17-ия театрален фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив.
Моноспектакълът от Румен Леонидов в изпълнение на Диян Мачев е съвместна продукция на столичния Сатиричен театър "Алеко Константинов" и Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково. Драматургичната версия и режисурата са на Елин Рахнев, сценографията е на Татяна Димова, а музикалното оформление - на Георги Георгиев.
Публиката, изпълнила Камерната зала на Драматичния театър на 12 септември, стана съпричастна с трагикомичната изповед на един обикновен човек, възмутен, обиден и омерзен от преобърнатите ценности на съвремието ни, в което нищо не е истинско - нито храната, нито начинът на живот, нито любовта, нито сексът.
Защо сме толкова фалшиви, алчни, бездушни, лъжливи, неблагодарни - това се пита Малкият Мавруд. Той има своята "рецепта" за справяне със ситуацията - "Ние, селяните, ще изкараме държавата от кризата", но въпреки това не вижда оправия, потиснат и от личната си житейска несрета, и от дребнотемието на жалкото си ежедневие.
Героят на Леонидов не може да приеме абсурдните аномалии в отношенията между хората в днешно време, лицемерието, лъжата, пошлостта. Той е поредното лице на малкия човек, станал архаичен в своята нормалност, оставен на доизживяване в един свят, който вече няма нищо общо с неговите разбирания за достоен живот.
В този тъжно-гневен монолог всичко е казано пределно ясно, без преструвки, загатвания и излишна метафоричност. Само голата истина. А тя е, че изчислихме мечтите си до последния милиметър - като бърз кредит за бавно умиране, като бавен кредит за по-дълго живеене. Сложихме ДДС на усмивката, на сълзата, на мечтите си, на всичко... И докога така?
