През последните няколко години двамата творци срещат изкуството и интересите си на различни форуми и по различен повод.
Специално за тази изложба те са подготвили рисунки и живопис, които са нетипични като жанр за тях. Котките на Мария Джакович варират от монументалност до конкретни впечатления и съответно ескизи. Това са рисунки, които по своеобразен начин контактуват както с Египет, така и с обикновени състояния на същества, които често пъти са аналогични на човека.
Живописните работи на Димитър Грозданов са разказ за куче, което не само го съпътства в живота, но и създава една собствена атмосфера, която можем да определим дори като водеща за неговото мислене. Общото между двамата автори е, че те търсят да опоетизират животинския свят и така го пречупват през себе си, че се получават своеобразни автопортрети.
Мария Джакович е художник със силно изразена експресия – и като пластичен подход, и като начин на изразяване на вътрешното "аз". В творчеството си тя разчита на силния сблъсък на контрастни състояния и на вникване в еротиката зад обобщената форма. Може да се каже, че това е художник с траен интерес към автобиографичното. В случая обаче тя специфично се дистанцира от себе си и чрез образа на котката търси символи. Нейните рисунки, както и живописта й, са ясни, конкретни, завършени и обобщени. По този начин тя предизвиква зрителя да се оглежда в създадените творби, да търси себе си и да намира философията на човешкото битие, изразено понякога в общия силует, а често пъти в очите или в характерните движения на котката.
Димитър Грозданов, изобразявайки кучката, прави своеобразен разказ за едно същество, което моделира човешки състояния.
Изложбата на двамата художници, разделени възрастово от няколко десетилетия и географски от неколкостотин километра, показват възможности за симбиоза, но не и за пълна хармония. Именно разликите между тях са онова, което прави изложбата интересна и поставя пред зрителя въпроси. Биографичната особеност, че тези двама автори няколко пъти работят заедно, експонират и дискутират със средствата на изкуството, показва по-скоро разлики, отколкото общности. Мария Джакович живее в Белград, Димитър Грозданов в София и това разстояние означава както диаметрална противоположност, така и експлозивна близост. Сегашната им изложба в галерия „Резонанс” в Пловдив въпреки всичко постига учудващо единство. Може би това се дължи на вътрешна духовна общност или на обещание за бъдещи взаимопрониквания. Във всеки случай това е един тандем, чието бъдеще е неопределимо, но в случая ни поставя не само пред проблемите на колективната изложба, но и пред динамиката на индивидуалните пътища.
Димитър Грозданов е роден през 1951 г. в Генерал Тошево. Завършва Художествена академия в София, специалност „История и теория на изкуството”, през 1978 г. Има стипендии в Швейцария, Франция, Холандия. Организатор на много изложби, акции и пърформанси в България и в чужбина. Куратор е на различни изложби, като „Тухлата”, „Ухото на Ван Гог”, „Лабиринт”, „Голямата графика” и „Безопасна игла”. Има 50 самостоятелни изложби и участия в много колективни изложби в България (София, Пловдив, Добрич) и чужбина (Франция, Швейцария, Германия, Холандия, Турция, Тунис и др.) Работи в областта на инсталацията, живописта, видеоарт, пърформанс, графика.
Преподавал е в специализирани художествени учебни заведения. От 1992 г. е главен редактор на списанията „Изкуство” и „Изкуство - Art in Bulgaria”. Димитър Грозданов е заместник-председател на УС на СБХ по творческата дейност. Носител на редица награди и отличия за критика, скулптура, живопис. Живее и работи в София.
Мария Джакович е родена през 1983 г. в Дубице (Босна). През 2006 г. завършва Художествена академия в Требине и Сараево. Има самостоятелни изложби в Грознян, Херуег Нови, Никшич, Подгорица, Требине, Балчик, София. Работи в областта на рисунката, живописта и сценографията. Има много участия в колективни изложби и симпозиуми в Сърбия, Хърватска, Босна и в други държави в Европа. Живее и работи в Белград.
