Православните християни почитат днес най-българския светец - Иван Рилски.
Небесният закрилник и покровител на българския народ е патрон и основател на най-големия манастир в България - Рилския. Той е и символът на българските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител.
Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969).
След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран.
Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чевства неговата памет.
Отначало мощите на светеца били положени в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец", а след това пренесени в храма "Св. апостол и евангелист Лука". През XII век в негова чест е построена църквата "Свети Лука", при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
