Димитър Германов и Туи Мамаки са артисти, за които няма граници - физически и духовни. Поне такова е усещането, когато ги гледаш и слушаш. Той е българин, от Пловдив, тя е новозеландка, която учи в пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. Съвместният им проект AiO 2015, в който изящно са вплетени песен, танц и жонглиране, впечатлява с естествеността на импровизацията. Пеенето на Туи е като дишането, като ударите на сърцето. Движенията на Димитър са като мантра за спокойствие и доброта.
"Тепърва предстои да работим по-сериозно по този проект. Всичко тръгна от едно "така-та-така-та..." и решихме да направим повече детайли", разказва Димитър. Той работи с Туи от седмица, познават се от близо месец, но на сцената помежду им има невероятно сливане и хармония.
Туи е запленена от "Мистерията на българските гласове" и пристига в България с идеята да запее тези песни. В момента работи с диригентката на "Мистерията" Дора Христова и учи българската ритмика. Гласът й впечатлява с изключителна чистота и емоция, а изпълненията й на български народни песни извират от дъното на душата.
Димитър се занимава с йога, жонглиране и танцов театър, свързан с движението. Започнал е "малко късно", както казва самият той, на 27 години, и оттогава пътува по целия свят в изследване на различни методи за осъзнаване на духа чрез тялото. Навлиза в ащанга йога във Варанаси, Индия, и задълбочава учението в планините на Аржентинска Патагония.
От 2005 г. танцува съвременни танци и различни танцови академии - Camarín de las Musas, Buenos Aires, AREA Dansa, Barcelona, Tanzquartier Wiena, Ménagerie de Verre, Paris. Усъвършенства контактното жонглиране с кристална топка и изнася представленията си - соло и в проекти с други артисти от Франция и Израел, на различни фестивали и сцени в Европа - Ferrara Busker Festival, Ascona Festival, Hamburg Festival, Chalon-dansla-Rue и др.
От известно време се е установил в София, където преподава йога. Радостното е, че вече има много мъже, които се ориентират към тези техники, защото доскоро в България нещата бяха доста консервативни в тази посока, споделя Димитър.
За родната публика артистът твърди, че постепенно става все по-разбираща и все по-отворена към такъв тип проекти. В България обаче все още няма достатъчно култура на възприемане на жонглирането и танците, както е например във Франция, където хората са свикнали да гледат такива неща, казва артистът. Според него най-трудно е да правиш представление пред познати и приятели, защото подсъзнателно ти влияе енергията на близките ти хора и очакванията им.
"Много се радвам на Пловдив, всеки път, като се връщам, виждам много положителни промени, особено в инфраструктурата", споделя пловдивчанинът. Освен че представи проекта си с Туи в пловдивския клуб Bee Bop Cafe на 22 март, той има идея да организира тук и концерт на група музиканти с уникални изпълнения на ситар.
