Д-р Татяна Медведева е физик и е един от 100-те кандидати за мисията на Mars One. На 23 март тя трябваше да присъства заедно с основателя на Mars One Бас Лансдорп на работна среща в София с президента на България Румен Радев. Въпреки желанието си да присъства лично в столицата на България за "Следваща цел: Марс", поради перманентната й ангажираност със системата за защита на LHC в CERN, естеството на която не позволява продължително отсъствие, Татяна любезно даде интервю за организатора на събитието - фондация ELEVATE.
– Разкажете ни за Вас и за работата ви в Princeton, CERN.
– Когато завършвах гимназия, LHC в CERN беше доста амбициозен проект в развитие и далеч от конкуренцията (не мога да не спомена, че въпреки че CERN или LHC не трябва по никакъв начин да бъдат свързвани с Mars One, има определена аналогия между сегашната позиция на Mars One и на LHC по това време: големите амбициозни проекти отнемат години, ако не и десетилетия да бъдат завършени, сроковете може да бъдат премествани и датите на пускането да бъдат забавяни, и винаги ще има както скептици, така и ентусиасти). Години по-късно станах част от High Energy групата в Princeton University като докторант, след това като постдокторен изследовател и накрая като сътрудник изследовател към самия CERN. Сегашната ми работа е предимно свързана със системата за защита на LHC, в случай на опасни загуби на лъчи, системата, която се грижи за това LHC да не се "взриви" в случай на проблеми с лъчите, нали знаете, работа, която не се забелязва, когато е свършена добре, но причинява катастрофа, ако не е.
– Какво породи интереса ви към изследване на Космоса?
– Всъщност никога не съм имала интерес към изследването на Космоса. Аз бях едно от малкото съветски деца, които не мечтаеха да станат космонавт, вместо това винаги съм искала да бъда учен. Имам афинитет към изследването като цяло: аз пътувам много и участвам в експедициите до някои отдалечени места. Била съм част от планински експедиции, събития за търсене на метеорити, пътувах до Гренландия, Свалбард, Антарктида като член на екипажа на малка ветроходна лодка за експедиция. Както можете да си представите, това изисква определени умения и манталитет. В един момент осъзнах, че перфектното прилагане на моите умения, състояние на ума, знания и образование може да бъде в Космоса. Не бях много впечатлена от космическите програми, изпълнявани под надзора на правителството – не мисля, че те дават достатъчно свобода на индивида и дори това да не е необходимост в ранния етап на космическото проучване, вярвам, че евентуално го забавя твърде много. Аз вярвам в космическото проучване, извършвано от частни компании.
– Вярвате ли в успеха на мисиите с изпращането на хора до Марс, и по-специално на Mars One?
– Човешката мисия към Марс и след това към далечните звезди трябва да успее, в противен случай човечеството е обречено. Експлозии на супернова звезди, ултраплиниански вулканични изригвания, изчерпване на минерали и изчерпване на рафинирани продукти и много други опасности могат да бъдат смъртоносни за видовете, свързани с една планета. Mars One беше първият проект, който настояваше за колонизационен подход, което вярвам, че е правилното нещо, което трябва да направим. Подкрепям и техния подход за намиране на ентусиасти и обучаването им, вместо да търсим екипаж сред обучените професионалисти.
– Защо искате да стигнете до Марс?
– Изследването е в моята природа, независимо дали това е изследване на закони на природата, или на нови места. Освен това дори не можете да си представите широкия спектър от възможности там за физик в областта на високата енергия и частиците.
– Какво мислите, че ще се промени на Земята след като завземем Марс, за човечеството като цяло?
– Дава ни шанс.
– Както знаете, Бас Ландсдорп и Адриана Маре ще бъдат в София на 23 март за събитието на Elevate "Следваща цел: Марс". Какво мислите за стойността на подобни събития и какво бихте искали да кажете на публиката?
– Трудно е да се надценява стойността на такива събития, със сигурност е разнообразна. За да опиша основната стойност от моята гледна точка, нека да започна отдалеч. За повечето хора смисълът на живота е доста прост: ние всички се грижим за любимите си, отглеждаме деца и им помагаме да станат добри хора и да намерят своя източник на щастие в живота, някои от тях разширяват грижите си за пра- и праправнуци. Но проекти като този, наред с други неща, се стремят да подобрят живота на далечните ни потомци. И тези събития помагат да се съберат заедно хора, които са способни да мислят в толкова големи мащаби.
