„Ако Община Пловдив не беше прекратила концесията на стадион „Ботев“ по взаимно съгласие, щеше да се окаже длъжник за над 5 милиона лева. Решението е законсъобразно и не нарушава обществения интерес.“ Това заяви областният управител на Пловдив Дани Каназирева във връзка със създалото се напрежение сред обществеността относно прекратяването на концесията на стадион „Христо Ботев“ по взаимно съгласие
По казуса в редица медии се появиха публикации за нарушен обществен интерес и нанесена вреда на Община Пловдив в размер на 1 милион и 600 лева. Затова бе извършена проверка на цялата документация на концесията на стадион „Ботев“ от учредяването й през 2013 година до прекратяването й през декември 2019 година.
„Истината е, че при така подписан договор, ако Община Пловдив беше избрала да развали договора по вина на концесионера, а не по взаимно съгласие, съгласно чл. 11, ал 3 от концесионния договор, дори при вина и неизпълнение на договора от концесионера, то той отново си запазва и има правото да получи обезщетение в размер на вложените инвестиции към датата на прекратяване на договора, а именно 6 576 500 млн. лв, които не остават в полза на Общината“, уточни Каназирева. Освен това концесионерът е можел и да упражни право на задържане върху построеното (подобренията) до приключване на съдебните дела и по този начин да блокира използването или инвестирането в обекта (в стадион „Ботев“) за неопределен срок.
Областният управител подчерта, че правоотношенията се уреждат по отменения Закон за концесиите, който е действал към момента на сключване на концесионния договор и допуска упражняване право на задържане, за разлика от сега действащия закон.
От своя страна Община Пловдив щеше да има право на обезщетение за всички причинени вреди и пропуснати ползи и 10% обезщетение от размера на неизпълнените инвестиции. Неизпълнената част е 7 505 996 лв, като 10% от тази сума са съответно 750 000 лв.;
Относно пропуснатите ползи и претърпени вреди Община Пловдив можеше да претендира само изискуемите задължения, тоест само дължимите концесионни възнаграждения от 2013 – 2019 ведно с лихвите за забавата им, уточни Каназирева. Приблизително това прави общо за седемте години 398 000 хил. лв. и лихви 50 000 лв – общо 450 000 лв. Но Общината не може и няма право да претендира като пропусната полза размера на концесионното възнаграждение, което би получила за останалия период на концесията – от 2020 до 2048 г., когато изтича 35-годишният срок. Тоест Общината можеше да търси обезщетение в общ размер на 1 200 000 млн. лв.
От своя страна концесионерът ПФК „Ботев“ АД щеше да има право да получи невъзстановените инвестиции по пазарна стойност – 6 576 500 млн. лв. и да упражни право на задържане върху стадиона до изплащане на обезщетението.
При прихващане на двете задължения – 6 576 000 млн. лв за концесионера и 1 200 000 млн. лв за концедента, излиза, че концедентът Община Пловдив щеше да дължи над 5 млн. лева. невъзстановени разходи на концесионера ПФК „Ботев“ АД и да се окаже длъжник с блокиран и недостроен стадион за неопределен срок.
При прекратяване на договора по взаимно съгласие в полза на Община Пловдив остават вложените инвестиции в размер на 6 576 500 млн. лв., инвестиционен проект в размер на 929 496 лв. и внесената гаранция в размер на 482 000 лв;
„Разбирам притесненията на привържениците и на двата клуба. Те изцяло съвпадат и с моите. Не искам и няма да си позволя да изпадам във футболна реторика, искам единствено да не остават съмнения за нарушен обществен интерес, но при така подписан договор единственият вариант в полза на Пловдив е прекратяване му по взаимно съгласие, в противен случай Пловдив и данъкоплатците щяха да бъдат ощетени с над 5 млн. лв. и блокиран стадион“, категорична е Дани Каназирева
Според нея, нито един пловдивчанин, без значение кой на кой отбор симпатизира, не иска да вижда един недовършен строеж в центъра на града. „Сигурна съм, че разумните привърженици на който и да е отбор не търсят конфронтация, а се опитват да защитят интереса на клуба си. Аз уважавам това, така и трябва да бъде“, убедена е Каназирева.
