Икономисти от БАН предлагат ново групиране на общините в България

17.07.2012 г. 16:43
, видяна: 3673
Созопол е една от общините, които ще излязат от обхвата на Програмата за развитие на селските райони, ако предложението бъде прието.
Снимка Aspekti.info (архив)

Ново групиране на общините в България, които се финансират по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), и намаляването им от 231 на 188. Това предложиха днес (17 юли) от Института за икономически изследвания на БАН. Идеята бе представена в рамките на дискусия за регионалното развитие и приоритетите на страната до 2020 г. Експертите предлагат от списъка да отпаднат градовете със силно развита промишленост и туризъм, разработващите интегрирани планове за градско възстановяне и развитие и попадащите в т.нар. агломерационни ареали.

Ако предложението се приеме, това означава от ПРСP да излязат Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово, Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово и Лом, както и Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим и Перущица. Така в групата на финансираните общини ще останат 188 с преобладаващо "селски" профил, става ясно от доклада на икономистите. Документът е изработен за нуждите на ОП "Регионално развитие" за следващия 5-годишен програмен период от 2014 до 2020 г.

Освен икономистите в дискусията днес участваха министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и новият председател на БАН - акад. Стефан Додунеков, както и представители на министерствата, общините и неправителствения сектор.

Докладът разглежда както териториалните и социално-икономическите характеристики на селските, планинските, черноморските, дунавските, граничните, централните, периферните и попадащите в агломерации общини, така и приоритетните области за европейско финансиране до 2020 г., уточни доц. д-р Стефан Иванов от Института за икономически изследвания на БАН. Според него за следващия програмен период общините се интересуват от програми за изграждане на регионални депа за битови отпадъци и заводи за рециклиране, както и за подобряване на транспортната инфраструктура - строителство на пътища, железопътни тунели, трасета и мостове. Това означава разработване на проекти за изграждане на ВиК системи, реконструкция или обновяване на уличната и общинската пътна мрежа, свързване на общинския център с останалите населени места, подобряване на градската среда и развитие на туризма.

"В изпълнение на досегашната ОПРР и ПРСР наблюдаваме сравнително висока активност на общините", подчерта доц. Иванов. Анализът на икономистите сочи, че кандидатите за тях достигат до 95%, като често се наблюдава практиката една община да кандидатства с по 2-3 проектни предложения по дадена операция или мярка.

Вторият извод, който може да бъде направен, е, че няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти. От 2007 г. досега най-много проекти са финализирани в средните по размер общини, а не в големите, както би могло да се очаква, обясни икономистът от БАН. Според него това показва, че не големината, а административният капацитет и активността на хората са решаващи за степента на усвояване на европейската помощ.

В отминаващия програмен период са констатирани трудности или закъснения само в 6.1% от общинските проекти. Като цяло те са свързани с изпълнението на отделните етапи, ограничен финансов ресурс или липса на качествени консултанти. Най-голям процент от договореното по оперативните програми са усвоени по оперативната програма "Околна среда" (ОПОС) - 42.2%, заради големия мащаб на инвестициите, сочи докладът. На следващо място по размер на договорено финансиране са насочените пряко към стимулиране на регионалното развитие - оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) и ПРСР.

Анализът на Института за икономически изследвания ще бъде използван за разработване на приоритетните оси и мерки на европейските програми за следващия програмен период, както и за формиране на секторните политики, стана ясно днес по време на семинара в БАН.

 

Още по темата

Конференцията събра български и чуждестранни изследователи, преподаватели и експерти по икономика.
18.10.2012 г. 18:11, видяна: 3648
Кризата на еврото в една и съща степен е криза на суверенните дългове и на частния сектор.
прочети повече
 
 
 

 
Гласували: 41
Да, както винаги.
12,20% (5)
Все още се колебая.
24,39% (10)
Нямам нито отпуск, нито пари, така че няма да ходя.
34,15% (14)
Не, страх ме е от коронавируса.
29,27% (12)
 
Най-четени новини