Бях слушала музиката му и преди, но я чух истински едва през 1997-а на един музикантски купон. Момчетата бяха пуснали видеокасета с негов концерт и си обясняваха един на друг как точно се "пипат" струните, за да се извади този "нечовешки" звук. Аз си мълчах в ъгъла и си пиех джина, докато музиката се просмукваше бавно в мен като сластен черен блус.
Китаристът обаче не беше черен. Носеше странни дрехи и каубойска шапка, а китарата му беше доста поочукана. Обаче свиреше като за последно.
Предната нощ тъкмо бях довършила "Soul music" на Тери Пратчет и още бях под влияние на щурата история за елфоподобния бард Имп, който намира един вълшебен инструмент, избира си артистичното име Бъди и... подлудява всички с музиката си. Всъщност музиката по магичен начин избира него, за да властва над света. Може би затова неочаквано и за самата себе си изтърсих: "Това е Бъди с омагьосаната китара...". Двама-трима от купонджиите ме чуха и ме поизгледаха странно, но явно решиха, че джинът ми е дошъл в повече.
В онази нощ не знаех, че си е отишъл от света преди 7 години, и то по най-нелепия начин. Не знаех, че е пипнал първата си китара още седемгодишен, а на девет вече е имал електрическа. Не знаех, че ще слушам парчетата му отново и отново години наред, та и до днес, и те винаги ще бъдат част от моята "музика на душата".
Стивън Рей Вон (Stephen Ray Vaughan) е роден на 3 октомври 1954 г. в Далас, Тексас. Животът му е белязан от музиката още от детството и когато става на 17, напуска училище и й се посвещава изцяло.
Първата му истинска група е The Cobras, с която свири в различни клубове в Остин. През 1975 г. създава нова банда - Triple Threat, която по-късно преименува на Double Trouble.
През следващите няколко години Double Trouble са сред най-популярните блусари в Остин. През 1982 г. свирят на фестивала в Монтрьо. Публиката ги освирква, но пък получават "Грами" за изпълнението си на "Texas Flood", а Стиви е забелязан от Дейвид Бауи и Джаксън Брауни.
Така започва пътят към голямата слава. И затъването в алкохола и наркотиците.
Албумите "Texas Flood", "Couldn't Stand the Weather", "Soul To Soul" постигат бърз успех и предни места в щатските музикални класации. Стиви обаче се чувства все по-зле, здравето му е разклатено и на един концерт дори колабира на сцената. Следва дълго лечение, от което излиза като прероден, загърбил дрогата и кошмарите на миналото.
Животът му сякаш започва отново. Но... само за няколко години. И на Стиви, както и на идола му Джими Хендрикс, му е писано да си отиде от този свят, преди да остарее.
Последният му концерт е на 26 август 1990 г., когато изпълнява на бис песента "Sweet Home Chicago" заедно с Ерик Клептън, Бъди Гай и Робърт Крей. След това се качва в хеликоптера, който трябва да го отведе в Чикаго, но малко след излитането машината се разбива в скалите край Ист Трой, Уискънсин.
Рождената му дата - 3 октомври, е обявена в Тексас за "Ден на Стиви Рей Вон". През 1994 г. му издигат паметник в Остин. Така тексасецът с омагьосаната китара си остава завинаги у дома.
Днес, 22 години след полета му към вечността, музиката му звучи все така разтърсващо и страстно и китарата беснее в ръцете му, сякаш обладана от неземна сила. Но всъщност магията не е в нея. Защото и от най-прекрасния инструмент не може да излезе дори един вълнуващ тон, ако този, който свири на него, не му вдъхне живот.
Магията се случва, когато отдадеш изцяло силата на духа си и красотата на сърцето си на Музиката, заради която съществуваш. Когато извадиш от дъното на душата си най-съкровените си чувства и ги споделиш с другите. Когато си истински докрай пред себе си и пред публиката си. Като Стиви Рей Вон, който подари на света брилянтните си китарни изповеди. И с това го направи малко по-добро място за живеене.
