С премиерата на "Крал Лир" на пловдивския Драматичен театър снощи (10 септември) официално бе открит театралният фестивал "Сцена на кръстопът" в Града под тепетата.
Режисьорското решение на младия Стайко Мурджев за една от най-мрачните Шекспирови трагедии явно допадна на пловдивската публика, ако се съди по продължителните аплодисменти след края на спектакъла.
Безспорно тази пиеса е сред най-големите предизвикателства за всеки режисьор, сценограф и актьор и неслучайно именно с нея започна тазгодишният фестивал. Защото темата за покаянието, която е акцент в XVI издание на едно от най-значимите културни събития в Пловдив, няма как да изгуби актуалността си.
Спектакълът представи трагичната история на себичния Лир и неговото семейство с едно съвременно звучене, но без да "изкълчва" и преиначава класическия текст. Интересните костюми на Ирина Кружилина, сценографията на Огняна Серафимова, музиката на Петър Дундаков, хореографията на Милен Петров и силната актьорска игра на целия състав превърнаха представлението в наистина успешна премиера.
Разбира се, над всички блестеше неподражаемият Стоян Алексиев, любимец на пловдивската публика още от годините, когато бе част от местната трупа. В неговия крал Лир, изтъкан от егоцентричност, деспотизъм, жестокост, лудост и страдание, зрителят наистина почувства дълбочината на Шекспировия драматизъм. Онази чудовищна безнадеждност, обхванала не само кралския двор, но и целия свят, просмукан от алчност, омраза, лукавост и коварство. Един луд, объркан свят, в който подлеците се издигат до върха на обществената стълба, без да подбират средства, а чистосърдечните са обречени на гибел - физическа и духовна.
Светът на "Крал Лир", в който хората извършват всички смъртни грехове и престъпват всички божи заповеди, сякаш не е се е променил особено и до днес. "Един е с титла, друг с глава лукава. Целта ми всички средства оправдава" - този житейски "принцип" на злодея Едмънд и в наше време е двигател на действията на мнозина. Преобърнатите ценности на съвремието ни "раждат" безброй Гонерили, Регани и Едмъндовци, които с лицемерие, интригантство, завист и жестокост постигат така лелеяната слава, власт и богатство. "Безброй неща разваляме, защото сме често недоволни от доброто" и това "недоволство" е плод на собственото ни безсилие да надмогнем злото у себе си.
Тези и още много послания за човека и неговата противоречива природа прозвучаха от сцената на премиерния спектакъл. Освен за алчността и липсата на човечност между човеците обаче "Крал Лир" ни напомня и за необходимостта от покаяние. От осъзнаване и пречистване, от надмогване на демоничното, което неизбежно носим у себе си, от дълбокия вътрешен катарзис, единствено спасителен за душите ни.
Със сигурност за това би ни помогнало голямото, стойностното изкуство. Предстои ни да се срещаме още много пъти с него на пловдивската театрална сцена, чак до 23 септември, когато заключителният спектакъл на Сашо Морфов ще ни докаже, че все пак "Животът е прекрасен".
А дотогава - да живее Сцената!
